навършел

Речник на българския език

1. навършел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навършел е производна форма на навърша (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навършел — мин. деят. несв. прич. м. р.

навършел е производна форма на навърша (мин. деят. несв. прич. м. р.).