навършвало

Речник на българския език

1. навършвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навършвало е производна форма на навършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навършвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навършвало е производна форма на навършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навършвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

навършвало е производна форма на навършвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. навършвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навършвало е производна форма на навършвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).