навършвали

Речник на българския език

1. навършвали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навършвали е производна форма на навършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навършвали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навършвали е производна форма на навършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. навършвали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навършвали е производна форма на навършвам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. навършвали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навършвали е производна форма на навършвам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).