навършвала

Речник на българския език

1. навършвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навършвала е производна форма на навършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навършвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навършвала е производна форма на навършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. навършвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

навършвала е производна форма на навършвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. навършвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навършвала е производна форма на навършвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).