навършвал

Речник на българския език

1. навършвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навършвал е производна форма на навършвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навършвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навършвал е производна форма на навършвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навършвал — мин. деят. св. прич. м. р.

навършвал е производна форма на навършвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. навършвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

навършвал е производна форма на навършвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).