навъртяха

Речник на българския език

1. навъртяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навъртяха е производна форма на навъртя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навъртяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

навъртяха е производна форма на навъртя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).