навъртяло е

Речник на българския език

1. навъртяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъртяло е е производна форма на навъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навъртяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъртяло е е производна форма на навъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навъртяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъртяло е е производна форма на навъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).