навъртяло

Речник на българския език

1. навъртяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъртяло е производна форма на навъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навъртяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъртяло е производна форма на навъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навъртяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

навъртяло е производна форма на навъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. навъртяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навъртяло е производна форма на навъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).