навъртявало

Речник на българския език

1. навъртявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъртявало е производна форма на навъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навъртявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъртявало е производна форма на навъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навъртявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

навъртявало е производна форма на навъртявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. навъртявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навъртявало е производна форма на навъртявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).