навъртявала

Речник на българския език

1. навъртявала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навъртявала е производна форма на навъртявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навъртявала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навъртявала е производна форма на навъртявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. навъртявала — мин. деят. св. прич. ж. р.

навъртявала е производна форма на навъртявам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. навъртявала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

навъртявала е производна форма на навъртявам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).