навъртели

Речник на българския език

1. навъртели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навъртели е производна форма на навъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навъртели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навъртели е производна форма на навъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. навъртели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навъртели е производна форма на навъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. навъртели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навъртели е производна форма на навъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).