навържело

Речник на българския език

1. навържело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навържело е производна форма на навържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навържело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навържело е производна форма на навържа (мин. деят. несв. прич. ср. р.).