навържели

Речник на българския език

1. навържели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навържели е производна форма на навържа (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навържели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навържели е производна форма на навържа (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).