навървяха

Речник на българския език

1. навървяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навървяха е производна форма на навървям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навървяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

навървяха е производна форма на навървям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).

3. навървяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навървяха е производна форма на навървя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. навървяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

навървяха е производна форма на навървя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).