навървял е

Речник на българския език

1. навървял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навървял е е производна форма на навървям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навървял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навървял е е производна форма на навървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навървял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навървял е е производна форма на навървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. навървял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навървял е е производна форма на навървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

5. навървял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навървял е е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. навървял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навървял е е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).