навървяло си

Речник на българския език

1. навървяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

навървяло си е производна форма на навървям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. навървяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

навървяло си е производна форма на навървям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. навървяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

навървяло си е производна форма на навървям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

4. навървяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

навървяло си е производна форма на навървя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

5. навървяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

навървяло си е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

6. навървяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

навървяло си е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).