навървяло е

Речник на българския език

1. навървяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навървяло е е производна форма на навървям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навървяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навървяло е е производна форма на навървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навървяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навървяло е е производна форма на навървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

4. навървяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навървяло е е производна форма на навървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

5. навървяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навървяло е е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. навървяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навървяло е е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).