навървяла е

Речник на българския език

1. навървяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навървяла е е производна форма на навървям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. навървяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навървяла е е производна форма на навървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. навървяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навървяла е е производна форма на навървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

4. навървяла е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навървяла е е производна форма на навървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

5. навървяла е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навървяла е е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. навървяла е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

навървяла е е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).