1. навървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
навървял е производна форма на навървям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2. навървял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
навървял е производна форма на навървям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
3. навървял — мин. деят. св. прич. м. р.
навървял е производна форма на навървям (мин. деят. св. прич. м. р.).
4. навървял — мин. деят. несв. прич. м. р.
навървял е производна форма на навървям (мин. деят. несв. прич. м. р.).
5. навървял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
навървял е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
6. навървял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
навървял е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
7. навървял — мин. деят. св. прич. м. р.
навървял е производна форма на навървя (мин. деят. св. прич. м. р.).
8. навървял — мин. деят. несв. прич. м. р.
навървял е производна форма на навървя (мин. деят. несв. прич. м. р.).