навървиш

Речник на българския език

1. навървиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

навървиш е производна форма на навървя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).

2. навървиш — сег. вр., 2 л., ед. ч.

навървиш е производна форма на навървя (сег. вр., 2 л., ед. ч.).