навървите

Речник на българския език

1. навървите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

навървите е производна форма на навървя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. навървите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

навървите е производна форма на навървя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).