навървил съм

Речник на българския език

1. навървил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

навървил съм е производна форма на навървя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. навървил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

навървил съм е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).