навървил е

Речник на българския език

1. навървил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навървил е е производна форма на навървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навървил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навървил е е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).