навървило си

Речник на българския език

1. навървило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

навървило си е производна форма на навървя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. навървило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

навървило си е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).