навървило е

Речник на българския език

1. навървило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навървило е е производна форма на навървя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навървило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навървило е е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).