навървило

Речник на българския език

1. навървило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навървило е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навървило — мин. деят. св. прич. ср. р.

навървило е производна форма на навървя (мин. деят. св. прич. ср. р.).