навърви

Речник на българския език

1. навърви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

навърви е производна форма на навървя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. навърви — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

навърви е производна форма на навървя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. навърви — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

навърви е производна форма на навървя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. навърви — повелително наклонение, ед. ч.

навърви е производна форма на навървя (повелително наклонение, ед. ч.).

5. навърви — сег. вр., 3 л., ед. ч.

навърви е производна форма на навървя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

6. навърви — повелително наклонение, ед. ч.

навърви е производна форма на навървя (повелително наклонение, ед. ч.).