навървело

Речник на българския език

1. навървело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навървело е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навървело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навървело е производна форма на навървя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).