навървели

Речник на българския език

1. навървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навървели е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. навървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навървели е производна форма на навървя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. навървели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

навървели е производна форма на навървя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

4. навървели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

навървели е производна форма на навървя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

5. навървели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

навървели е производна форма на навървя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

6. навървели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

навървели е производна форма на навървя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).