навъждало

Речник на българския език

1. навъждало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъждало е производна форма на навъждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навъждало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъждало е производна форма на навъждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навъждало — мин. деят. св. прич. ср. р.

навъждало е производна форма на навъждам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. навъждало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навъждало е производна форма на навъждам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).