навъждал

Речник на българския език

1. навъждал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъждал е производна форма на навъждам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навъждал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъждал е производна форма на навъждам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навъждал — мин. деят. св. прич. м. р.

навъждал е производна форма на навъждам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. навъждал — мин. деят. несв. прич. м. р.

навъждал е производна форма на навъждам (мин. деят. несв. прич. м. р.).