навъдил си

Речник на българския език

1. навъдил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навъдил си е производна форма на навъдя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. навъдил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

навъдил си е производна форма на навъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).