навъдил е

Речник на българския език

1. навъдил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъдил е е производна форма на навъдя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навъдил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъдил е е производна форма на навъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).