навъдило

Речник на българския език

1. навъдило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навъдило е производна форма на навъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навъдило — мин. деят. св. прич. ср. р.

навъдило е производна форма на навъдя (мин. деят. св. прич. ср. р.).