навъдил

Речник на българския език

1. навъдил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навъдил е производна форма на навъдя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навъдил — мин. деят. св. прич. м. р.

навъдил е производна форма на навъдя (мин. деят. св. прич. м. р.).