навоювал е

Речник на българския език

1. навоювал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навоювал е е производна форма на навоювам се (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навоювал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навоювал е е производна форма на навоювам се (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навоювал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навоювал е е производна форма на навоювам се (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).