навличало

Речник на българския език

1. навличало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навличало е производна форма на навличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. навличало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

навличало е производна форма на навличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. навличало — мин. деят. св. прич. ср. р.

навличало е производна форма на навличам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. навличало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

навличало е производна форма на навличам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).