навличал

Речник на българския език

1. навличал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навличал е производна форма на навличам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навличал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навличал е производна форма на навличам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. навличал — мин. деят. св. прич. м. р.

навличал е производна форма на навличам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. навличал — мин. деят. несв. прич. м. р.

навличал е производна форма на навличам (мин. деят. несв. прич. м. р.).