навлезел

Речник на българския език

1. навлезел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

навлезел е производна форма на навляза (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. навлезел — мин. деят. несв. прич. м. р.

навлезел е производна форма на навляза (мин. деят. несв. прич. м. р.).