нависнело

Речник на българския език

1. нависнело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нависнело е производна форма на нависна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нависнело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нависнело е производна форма на нависна (мин. деят. несв. прич. ср. р.).