нависнели

Речник на българския език

1. нависнели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

нависнели е производна форма на нависна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нависнели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

нависнели е производна форма на нависна (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).