нависнела

Речник на българския език

1. нависнела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нависнела е производна форма на нависна (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нависнела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нависнела е производна форма на нависна (мин. деят. несв. прич. ж. р.).