нависнал съм

Речник на българския език

1. нависнал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нависнал съм е производна форма на нависна (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нависнал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нависнал съм е производна форма на нависна (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).