нависнал е

Речник на българския език

1. нависнал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нависнал е е производна форма на нависна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нависнал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нависнал е е производна форма на нависна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).