нависнало е

Речник на българския език

1. нависнало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нависнало е е производна форма на нависна (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нависнало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нависнало е е производна форма на нависна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).