нависнало

Речник на българския език

1. нависнало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нависнало е производна форма на нависна (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нависнало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нависнало е производна форма на нависна (мин. деят. св. прич. ср. р.).