нависвало

Речник на българския език

1. нависвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нависвало е производна форма на нависвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. нависвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

нависвало е производна форма на нависвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. нависвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

нависвало е производна форма на нависвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. нависвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

нависвало е производна форма на нависвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).