нависвала

Речник на българския език

1. нависвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нависвала е производна форма на нависвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нависвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нависвала е производна форма на нависвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. нависвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

нависвала е производна форма на нависвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. нависвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

нависвала е производна форма на нависвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).