нависвал

Речник на българския език

1. нависвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нависвал е производна форма на нависвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нависвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нависвал е производна форма на нависвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. нависвал — мин. деят. св. прич. м. р.

нависвал е производна форма на нависвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. нависвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

нависвал е производна форма на нависвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).