навирахте

Речник на българския език

1. навирахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

навирахте е производна форма на навирам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. навирахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

навирахте е производна форма на навирам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).